|
ТИ
Орисаха ни да бъдем заменими.
Зрими са само контурите,
костюмите,душите,сълзите
на героите наши.
Ако са лоши,с нас,т.е. с"тях",
децата си плашат.
Ако сме добри,т.е."те",
попляскат им с ръце минута-две
и после който откъдето е.
Минута-две,
но...аплодисменти!
Поклон,поклони...
В гърлото все
втори балкони
задавят те...
Мои...
Мои балкони...
Минута-две,
но щастие!
И то е твое.
Щастие
с висшегласие твое,
не на героя.
И радостта
от радостта им
и тя е твоя.
И сълзите,
не поетично парещи,
а сълзи от прожектора,
ах,този прожектор,
палещ сцената,
нашата кратка
"златна решетка"
и тези сълзи са твои,
не на героя.
И умората,
и самотата,
и в гримьорната огледалата
Раздвояващи те,
разтрояващи те,
разпиляващи те,
разпепеляващи те
на четирите страни...
И гримът...
размазан по тез очи отсреща,
отгоре,
отдолу,
гримът
със двете сълзи,
лекьосал
костюма омачкан,
по който вечно нещо
все виси,
че и до премиерата
("...ах,тези шивачи!")
все стърчи...
гримът...
и това си ти.
Пак си ти.
Все си ти.
Докато изведнъж
от толкова щастие наведнъж поето,
нещо малко
в сравнение с теб-
сърцето-
не издържи...
и въздъхне...
и замълчи.
И от снимката си,
от некролога
(а некрологът е до входа служебен
на театъра),
ти виждаш,
полюшван от вятъра,
виждаш,
че"Хамлет"отменя се.
И тайничка гордост
обзема те,
че без теб там
няма кой!
Без теб там не могат!
А пък тук
нека вятър подмята некролога,
разплакан вятър
те оплаква със вой!
Абе,това си е
твоят театър...
твоят...
Твой!
Докато след ден-два
от същата тази хартийка,
пожълтял,
ти,
малко окъсан,
но иначе цял,
не мернеш в програмата,
през нечие рамо,
подчертано съобщение:
"9 часа:"Хамлет".Възстановителна.
ВНИМАНИЕ!
Следете програмата за евентуална промяна!
Гробарите по назначение!"
Останалото е...
МЪЛЧАНИЕ.
1988г.
ЗНАК
На Елза
Като най-доброто...
Като най-злото...
Като най-истинското...
Като най-искреното...
Като най-аз...
Като най-вас...
Оставаш.
А другото е
слава,
държава.
Другото е пътьом,
в захлас.
И след нас
единствено остава
дъщеря ни,ти
и може би аз.
ТЕАТЪР
Аз без вас съм никой.
Аз без вас съм прахта.
Някой леко,на пръсти,тихо
си направи игра.
Игра от вас,
игра от мене,
игра от всички,
игра цял ден.
Ти си мойто горене,
ти си мойто мен.
Ти си онова,което ме няма,
ти си моя полуден,
а аз съм тука сгъваем,
а аз съм тук преполовен.
НЕЩО
Вдъхновено от нея
Нищо няма в момента в главата ми.
Нищо има в момента в нея.
Нищо страда и бяга от вятъра,
за да може с нищото да се слее.
Нищо си нямам,нямам криле.
Нищо не може да сенаправи.
Нищо се чуди къде да се свре,
нещо нищичко за да остави.
ЖИВОТ С МНОГОТОЧИЯ
От"за..."и към"без..."
отиваш.
Кой,какво и за кого?
Роля.Живот.
Не ме обичаш.
Чудя се защо?
Хора,трамваи,тролеи.
Тъжна българска нощ.
Снежинки и полилеи.
Козлодуй.Доживяхме.Разкош.
Водка.Развод.И пиша.
Разбъркани имена.
Объркано дишам...
Отново вина...
Остана вино,
актриси...
Отново полуимена...
Отново по-малко дишам.
Отново суета.
* * *
Някои бягат в Канада,
други в Съединените щати.
Аз къде да избягам?
Ебати.
Къде да избягам от себе си,
къде да избягам от мен,
седя си, треперя си,
нали и утре е ден
ПОЛУ
Счупи ми се полуоската на колата
по моя вина
и се замислих по повод на нея
за това и онова.
И се замислих : "Защо полуоска
и кой "полу", кой "полу" ?
Щом е моя колата, значи
и аз съм "полу".
Полу на нея.
Полу на мене.
Полумесец.
Полуден.
Полусъстояние.
Полувреме.
Половинчато.
Пиер Карден.
Живея на полуостров.
Под наем в полуимот.
Ползувам полумостри.
Какво да се прави... живот.
Работя полуработа
цял поволин ден.
Актьор. Репетиция . Слабост.
Какво още искат от мен ?
Полувреме на половина.
Половин дъх и половин "парцел".
Половинчато детство при баба Лина.
Вятър-детство помел.
Половин чаша. Половин цигара.
Половина от всичко. Половин жена.
Наполовина догарям.
Полуусмивка. Полувина.
Половинчата целувка, преполовена тъга.
Негата литна, преваля...
В очита капки роса, останаха само, изгарят...
Едва изтрайвам, едва...
Половин ли съм, или половина ?
И аз не знам докога ?
До утре ? До догодина ?
Това ли е ? Не е ли това ?
Аз ли съм ? Тъй ли ще бъде ?
Такава е май тази съдба.
Да търся своята половина.
А за какво ? И закога ?
НОРМАЛНО
Скандално живея,
скандално обичам.
Скандално немея.
Скандално се вричам.
Скандално пия.
Скандално мразя.
Не се и бия.
Какво да пазя...?
Скандално ме гледат
и все е скандално...
А всичко свързано с тебе
е ужасно нормално.
ВЛАК
На влаковете,които
заминават за...
Като от обич прегръщаш
последната синева...
Влакът бавно преглъща
твойта следа-сълза.
Обгръща я и трака,
както си трака влак.
И сълзите ти сякаш
не намират път все пак.
Те не намират спирка.
Гледат прозорци безброй.
А влакът си сви-и-рка
и чака от тебе покой.
Чака и го намира
в гара последна сега.
И сълзите ти напират.
Влакът тръгва. Кога ?
СЪЛЗИ
В дъжд да плачеш не боли.
Дъждът измива и ръми.
Дъждът е дъжд, не е сълзи.
Дъждат е времето, ще превали.
Дъждът е капчици-мечти,
поле с ръж в слънце. Забрави.
Дъжд в софийска нощ...
сълзи, целувка, дъжд, разкош...
НАПУК
Аз съм несериозен,
според някои.
Аз съм нетрадиционен,
за някои.
Аз и в театъра
съм си аз.
Аз съм си всичко
и без вас.
Аз и без сцена
съм си грях.
Аз съм преполовена
смелост и страх.
|
НАЧАЛО
ПОЕЗИЯ